Старобългарски речник
сухар҄ь 
сухар҄ь м МИ Сихар — по–късното име на Сихем — град в Палестина [дн. Nablûs] в подножието на пл. Garizim [Djebel et Tûr] и пл. Hebal [Djebel Eslamiéh], важен политически и религиозен център по времето на израилските племена [Нав 24.1—32, Съд 9.1—57, ЗЦар 12], известен и като римска крепост Flavia Neapolis. Възможно е също да се отнася до крепост в Самария, дн. селото el Askar в подножието на пл. Hebal прде же съ въ градъ. самарьскъ. нарцаемꙑ сѵхарь. ꙇскрь вьс ѭже дастъ ѣковъ осфѹ снѹ своемѹ М Йо 4.5 Изч М З А Гр Συχάρ сѹхарь сѵхарь