Старобългарски речник
сурѣннъ
сурѣннъ
-а
м
ефремъ сурѣннъ
᾿Εφραίμ ὁ Σύρος
Ефрем Сирин [ок. 306—373 г.] — дякон в Ефес, ученик на низибийския епископ Яков; изтъкнат писател и църковен поет. Пр. на 28 януари
мⷺца енѹⷬ҇ ҃ѕ҃ стаⷢ҇а оца наⷲ҇ ефрема сѵрѣнна
А
141b 2
Изч
А
сѵрѣннъ
Нвб
Срв
сириец
ОА