Старобългарски речник

сурьскъ

сурьскъ -ꙑ прил МИ ꙁемлꙗ сурьска ἡ τῆς Συρίαςγῆ Сирия — обширна област в Югозападна Азия между Средиземно море, р. Тигър и част от Сирийската пустиня. Заселена отначало от аморейците, владяна последователно от арамейци, Египет, Хетското царство, Асировавилонското царство, Ахеменидите, Селевкидите, Рим и Византия, Арабския халифат, селджуките и Османската империя. Дн. голяма част от нея в Сирийската арабска република [САР] дѣахѫ же добр мѫенц. вь сурьскѫ ꙁемьѭ С 58.4 нееманъ сурьскꙑ Ναιμὰν ὁ Σύρος Нееман Сирийски — главнокомандващ при сирийския цар Венадад II, според легендата излекуван по чудотворен начин от пророк Елисей [4Цар 5.1 и сл.] по времето на израилския цар Иорам [849—842 г. пр. н. е.] ꙇ мъноѕ бѣахѫ прокажен ... ꙇ н еднъ же отъ нхъ ост сѧ. токмо нееманъ сѹрьскꙑ М Лк 4.27 Изч М А СК С асѵрьскъ сѵрьскъ сѹрьскъ Нвб Срв сирийски ОА