Старобългарски речник
сурꙗ 
сурꙗ -ѩ ж МИ Сирия — обширна област в Югозападна Азия между Средиземно море, р. Тигър и част от Сирийската пустиня. Заселена отначало от аморейците, владяна последователно от арамейци, Египет, Хетското царство, Асировавилонското царство, Ахеменидите, Селевкидите, Рим и Византия, Арабския халифат, селджуките и Османската империя. Дн. голяма част от нея в Сирийската арабска република [САР] се напсане пръвое бꙑстъ. владѫштю сѵреѭ  кѵрню М Лк 2.2 З А СК ꙇ ꙁде слѹхъ его въ вьсе сꙿѵрі. ꙇ првѣсѧ емѹ вьсѧ болѧштѧѩ. раꙁльнъꙇм недѫгꙑ ... ꙇ цѣл ѩ З Мт 4.24 сурꙗ совалꙗ Συρία Σωβάλ Арам Сова, Цованска Сирия — сирийска държава между р. Ефрат и р. Оронт, във вражда със Саул и Давид [1Цар 14.47, 2Цар 8.3, 10.6] вь конць о ꙁмѣнѹѭщі сѩ въ тѣлопьсанье дадові. въ ѹенье вънегда пожеже месоптаміѭ сѹріскѫѫ  сѹрѭ совалѭ. ї обрат сѩ ꙗвъ і ꙁбі дьбрь солішьскѫѫ. їв тꙑсѫшті СП 59.2 Изч М З А СК СП Гр Συρία сѹрꙗ сѹріꙗ срꙗ сѵрꙗ сꙿѵрꙗ Нвб Сирия МИ ОА