Старобългарски речник
сунокъ
сунокъ
-а
м
ЛИ
Евноик — един от 40–те кападокийски воини, умр. мъченически [320 г.] в Севастия, Мала Армения [Мала Азия], по времето на имп. Лициний [308— 324 г.]. Пр. на 9 март
а се мъ мена. дометꙗнъ ... сунокъ. ѯанꙿї. сеурꙗнъ. екꙿдк҄і акак҄. їѡанъ. га. аанасї. горкон. ѹалъ. ѹлꙗн
С
69.10
Изч
С
Гр
Εὐνόϊκος