Старобългарски речник
сункелъ 
сункелъ -а м Синкел, представител на висшето духовенство, помощник на архиепископ или епископ г помоꙁ твоемѹ робѹ геѡргіꙋ рьньцю  сункелꙋ блъгарьс(кꙋмꙋ) П3 Изч П3 Нвб Ø