Старобългарски речник
судар҄ь 
судар҄ь -ꙗ м Кърпа, платно за бърсане ꙇ сѵдарь же бѣ на главѣ его. не съ рꙁам лежѧшть. нъ особь съвтъ на едномь мѣстѣ М Йо 20.7 Изч М А От гр σουδάριον сѵдарь Нвб Ø