Старобългарски речник
сѫщьство
сѫщьство
-а
ср
1. Същност, природа
да ꙁапрѣттъ т гь дѣволе. беꙁнаѧльнꙑ. ꙇ невдмꙑ сѫщьствомь. ꙇ недовѣдмꙑ слоѭ цръ славѣ. ꙇ влка вꙿседръжтель
СЕ
56b 13
2. Същество, съществуващо
влко вꙿседръжтелю. бже оць нашхъ. гь млост. родѹ вꙿсѣкомѹ. съмрътънѹ. несъмрътънѹ. ꙇ вꙿсѣкомѹ сѫщьствѹ. съдѣтель
СЕ
64а 12
Изч
СЕ
Гр
οὐσία
φύσις
Нвб
същество
ОА
ВА
АК
НТ
ЕтМл
БТР
АР
существо
остар
ВА