Старобългарски речник
сѫщьство 
сѫщьство ср 1. Същност, природа да ꙁапрѣттъ т гь дѣволе. беꙁнаѧльнꙑ. ꙇ невдмꙑ сѫщьствомь. ꙇ недовѣдмꙑ слоѭ цръ славѣ. ꙇ влка вꙿседръжтель СЕ 56b 13 2. Същество, съществуващо влко вꙿседръжтелю. бже оць нашхъ. гь млост. родѹ вꙿсѣкомѹ. съмрътънѹ.  несъмрътънѹ. ꙇ вꙿсѣкомѹ сѫщьствѹ. съдѣтель СЕ 64а 12 Изч СЕ Гр οὐσία φύσις Нвб същество ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР существо остар ВА