Старобългарски речник
сѫщьнъ
сѫщьнъ
-ꙑ
прил
кѹпьнѣ сѫщьнꙑ
ὁμοούσιος
За Света Троица — в християнството единосъщен, с една и съща същност
раꙁѹмѣвъ же ар ꙗко оста въ отълѫен. наꙙ о кѹпьнѣ сѫштьнѣ. стѣ троц. въсѫдѹ въ алеѯанꙿдр хѹльнꙑ ѹстꙑ ꙁност
С
188.1
Изч
С
сѫштьнъ
Нвб
Срв
същ
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР
ДА
сущ, сущий
остар
ВА