Старобългарски речник
сѫсѣдꙑн҄
сѫсѣдꙑн҄
-ѩ
ж
Съседка; жена, която живее наблизо
обрѣтъш съꙁꙑваатъ дрѹгꙑ. сѫсѣдꙑнѧ глѭшт. радѹте сѧ съ мъноѭ. ѣко обрѣтъ драгмѫ ѭже погѹбхъ
М
Лк 15.9
Изч
М
З
Гр
γείτων
Нвб
Срв
съседка
ОА
ВА
АК
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
соседка
остар
ВА
