Старобългарски речник
сѫпьрьнкъ 
сѫпьрьнкъ -а м Противник, враг ѡ болѣꙁн болꙙштмꙿ. враѹ. вѣрѣ правтелю. съмрьт сѫпостате. дꙗволѹ сѫпрьне. съпасеню въꙙло С 313.10 словесꙑ бо прѣпраѧ сꙙ не прꙗꙁнвъ робъ. нъ ꙗвѣ сѫпьрнкъ С 328.16 Изч С Гр ἀντίδικος δυσμενής сѫпрьнкъ сѫпьрнкъ Нвб съперник ОА ВА ЕтМл БТР АР соперник о ВА