Старобългарски речник
сѫпьр҄ь 
сѫпьр҄ь -ꙗ м Противник, неприятел бѫд ѹвѣщаѩ сѧ съ сѫпьремь свомь скоро. доньдеже ес на пѫт съ нмь. да не прѣдастъ тебе сѫд М Мт 5.25 З егда бо грѧдеш съ сѫпьремь твомъ къ кьнѧѕѹ. на пѫт даждъ дѣлане ꙁбꙑт отъ него. да не пр()влѣетъ тебе къ сѫд М Лк 12.58 З въдова же бѣ въ градѣ томь. ꙇ прхождааше къ немѹ глѭшт. мьст мене отъ сѫпьрѣ моего М Лк 18.3 Изч М З А СК Гр ἀντίδικος Вж. при сѫпьрьнкъ Нвб