Старобългарски речник
сѫпротвьнъ 
сѫпротвьнъ -ꙑ прил 1. Враждебен, който се отнася до враг, неприятелски пршъдъ же господь мръ нашъ съпрꙙта сѫпротвънꙑхъ ловѣкъ скврънꙑ С 352.14—15 мѫште бо васъ ꙁастѫпꙿнкꙑ.  молтвьнкꙑ. нꙿсоже сѫпротвна прходꙙшта кꙿ намъ не въꙁбомъ сꙙ С 68.12 2. Като същ. сѫпротвьно ср ед τἀναντία [τὰ ἐναντία] Противното, противоположното аште на то сътвормъ владꙑкꙑ подражал бѫдемъ. аште л на сѫпротвьно то дꙗвола С 379.11—12 сѫпротвьно ѩꙃ бꙑль ἀντιφάρμακον Противоотрова, лекарство, лек мрьтвьць мрьтвьцемъ враъ. ꙗꙁвенꙑ многоболѣꙁньнꙑмъ ловѣкомъ. сѫпротвъно ѧꙁ бꙑл С 436.29 сѫпротвьнꙑ бѣсъ Болест, психическо заболяване, бяс отъпѹст старца сего ꙗко дꙿн многꙑ матъ сьде. тако беꙁ млост отъ сѫпротвнааго бѣса мѫмъ  съкрѹшамъ. страждꙙ вьсѣмъ тѣломъ С 553.16 сѫпротвьнъ вѣтръ Насрещен вятър по мноꙁѣ же врѣмен. посъланъ бꙑстъ отъ ерѹсалма еппъ. тамо. еер менемъ. же въ кораб сꙑ. прходъ го въ нареенꙑ градъ. сѫпротвномъ вѣтромъ. ѧтъ. првръженъ бꙑстъ въ островъ нарцамꙑ алсосъ С 539.3 С Гр ἐναντίος сѫпротвънъ сѫпротвнъ Нвб сопротивен остар ВА