Старобългарски речник
сѫпротвь 
сѫпротвь нареч сѫпротвь богѹ ἀντίϑεος Противен на Бога, различен от Бога  да покажетъ ꙗко нѣстъ сѫпротвь богѹ. нъ ꙗко же  с твортъ то же  отьцъ твортъ С 308.15 сѫпротвь бꙑват ἀντιπράσσομαι Съпротивлявам се, противодействам жде бо хотѣн сѫпротвь бꙑва. то  дръжꙙштꙙѧ страст ѹмъ плѣнѹ бꙑватъ С 334.4 сѫпротвь проповѣдат ἀνακηρύσσω Известявам, съобщавам противоположното кꙑ л обрꙙштѫ сходъ словѹ. акꙑ  жва проповѣда омѫ нъ гробь сѫпротвꙿ проповѣдаетꙿ С 508.18—19 сѫпротвь съвѣдѣтельствоват ἀντιμαρτυρέω Свидетелствам противното нъ їѡсфъ вь сьнѣхъ стнѫ вдꙙшт. ждовъскомъ кремъ. сѫпротвь сьвѣдѣтел҄ьствѹѭшт. лѣпо бо мъ бѣ женоѭ побѣжденомъ бꙑт С 434.16 Изч С сѫпротвꙿ Нвб съпротив остар ЕтМл ДА Срв сопротивно остар ВА