Старобългарски речник
сѫпротвт [сѧ] 
сѫпротвт [сѧ] -сѫпротвлѭ [сѧ] -сѫпротвш [сѧ] несв 1. Възразявам някому, противореча, противопоставям се с думи на някого нъ рее кꙿ н҄мъ не сце мѣѧ. нъ сѫпротв мъ срамт сꙙ хотꙙ. не вѣдѣ л рееш хс мѣста С 304.12 вьс съ платомъ глагол҄ѫтъ ... дн же сѫпротвꙙтъ сꙙ ждове. кремъ пьрꙙште сꙙ С 433.25—26 не вѣрьствовахъ рекшмъ сѫпротвхъ сꙙ апостоломъ. въꙁдраꙁхъ петра ѹт мꙙ хотꙙшта. рѣхъ ловѣе то мꙙ съмѫшташ С 510.21—22  рее къ мнѣ. т(о) бꙑстъ ома. ꙿто сꙙ сѫпротвш петрѹ. ꙿто с(ꙙ) пꙿрш съ дрѹгꙑм С 511.7 2. Съпротивлявам се, противя се, противодействам на нещо првлѣшт на скврънноꙗден. аште л да котор сѫпротвꙙтъ сꙙ о томъ. то да предаѭтъ сꙙ сѫдѹ С 174.19  прходтъ мръ окꙑ агг҄елъ.  страсть прѧ.  страстьмь сѫпротвтъ сꙙ.  долѣ лежтъ.  горѣ ꙗвьꙗтъ сꙙ С 508.22—23 Изч С Гр μάχομαι ἀντιλέγω ἀντίϑεσις Нвб съпротивя се, съпротивявам се, съпротивлявам се ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР сопротивя се остар ВА