Старобългарски речник
сѫпостатьнъ 
сѫпостатьнъ -ꙑ прил Вражи, който се отнася до враг, неприятелски т(ъгда т вла)сть (дасть прот)вѫ сѫп(остатьньі)мъ сламъ (брат сѧ) Х I Вб 18 Изч Х Гр ἀντικείμενος Нвб Срв съпостат м ВА