Старобългарски речник
сѫпостатъ 
сѫпостатъ -а м Неприятел, противник, враг ѣко да бѫдетъ т страшенъ сѫпостатомъ. не побѣжденъ браньм СЕ 99а 16 покор емѹ вꙿсѧ врагꙑ. ꙇ сѫпостатꙑ СЕ 5b 24—25 тъгда цѣсарь ѹалъ.  тъ събъравъ воѧ своѧ. готовьꙗше сꙙ ꙁт на сѫпостатꙑ С 191.23 ѹже т непрꙗꙁнь не ѹдобьꙗтъ. деже бо прьвѣ сѫпостатъ брань полож. тѹ прьвѣ враъ бꙑл прлагатъ С 251.2—3 ѡ болѣꙁн болꙙштмꙿ. враѹ. вѣрѣ правтелю. съмрьт сѫпостате. дꙗволѹ сѫпрьне С 313.9—10 постꙑдте сꙙ протвьн сѫпостат.  дрꙋгꙑ. ѹботе сꙙ мѫтел҄е ꙁаконопрѣстѫпꙿн С 464.22 Съюзник, боен другар на враговете. отд наслад сꙙ ꙁьлобꙑ. отꙿпад съ свом сѫпостатъм. обае днъ т сꙑнъ раꙁорхъ. обае народа свободхъ твоѧ пакост С 512.17 СЕ С Гр ἀντίπαλος πολέμιος ὑπενάντιος σύμμαχος Нвб супостат остар диал ВА ДА съпостат ВА