Старобългарски речник
сѫмьнѣт сѧ 
сѫмьнѣт сѧ -сѫмьнѭ сѧ -сѫмьнш сѧ несв 1. Съмнявам се, колебая се іс же простьръ рѫкѫ ѧтъ его.  гла емѹ маловѣре. пото с сѫмнѣ СК Мт 14.31 2. Двоумя се, обмислям, преценявам  ꙗкоже сего сумьнѣаше (погр. вм. сѫмьнѣаше, Заимов, Капалдо, с. 239, бел. под линия) сꙙ. ѫтроба дьмѣꙿше сꙙ.  младеншть ѫтрь двжааше сꙙ С 239.27 3. Избягвам, въздържам се от нещо, пазя се от нещо нъ да тꙙ накажетъ ьсть (!) мѣт оклеветанꙗ ѧꙁꙑкъ.  прѣдавъшааго самого сѹмьнтъ сꙙ С 410.25 4. Отнасям се с подозрение, гледам недоверчиво  обѣштавꙿ сꙙ мъ поде сь н҄м на мѣсто. вьсь же народъ дѣаше.  свѣштꙙ въжегъше сьндошꙙ въ камѣнѫѭ тѫ распалнѫѭ. съ многомъ страхомъ сѫмнꙙште сꙙ С 36.8 сѫмнѧ сѧ Недоверчив, несигурен онъ же вдѣвъ ѧ тако сѫмнꙙштꙙ сꙙ. вьскра глагол҄ꙙ не боте сꙙ. нꙑнꙗ бо ѹꙁрте конець С 36.9 5. Прич. сег. деят. като същ. сѫмнѧще сѧ м мн οἱ ἀμφίβολοι Нерешителните, колебливите хора съпадъшхъ вьꙁдвгош. сѫмнꙙштїхъ сꙙ ѹтврьдшꙙ. благовѣрьнꙑмъ желан сѹгѹбшꙙ С 97.14 СК Е С Гр διστάζω σκέπτομαι ὑφοράομαι φείδομαι διακρίνομαι сѹмьнѣт сѧ сумьнѣт сѧ сѫмнѣт сѧ Нвб съмнявам се ОА ВА АК НГер ЕтМл БТР АР ДА сумня се, сумнявам се диал ВА Дюв НГер ДА