Старобългарски речник
сѫдт 
сѫдт -сѫждѫ -сѫдш несв 1. Съдя, осъждам някого, издавам присъда рее же мъ платъ. помѣте  вꙑ.  по ꙁаконѹ вашемѹ сѫдте емѹ рѣшѧ же емѹ юде. не достотъ намъ ѹбт нкогоже М Йо 18.31 З, А, СК. Срв. С433.6 ꙇмъже бо сѫдомъ сѫдте сѫдѧтъ вамъ. ꙇ въ нѭже (мѣрѫ) мѣрѫ мѣрте вьꙁмѣртъ сѧ вамъ М Мт 7.2 З А СК еда ꙁаконъ нашъ сѫдтъ лв(в)кѹ. аще не слꙑштъ отъ него прѣжде. ꙇ раꙁѹмѣатъ то твортъ М Йо 7.51 З А поставі на нъ грѣшьніка.  дьѣволъ да станетъ о деснѫѫ его. егда сѫдѩтъ емѹ да іꙁідетъ осѫжденъ СП 108.7 отъ словесъ бо свохъ. оправъдш сѧ. ꙇ словесꙑ свом сѫдш с М Мт 12.37 въскръсні гі да не крѣпітъ сѩ къ сѫдѩтъ сѩ ѩꙁꙑці прѣдь тобоѭ. поставі гі ꙁаконодавьца надь нім. да раꙁѹмѣѭтъ ѩꙁꙑці ѣко лці сѫтъ СП 9.20 ѣко грѩдетъ сѫдтъ ꙁемлі. сѫдті въселенѣі въ правъдѫ. ї людемъ рѣснотоѭ своеѭ СП 95.12 Срв. СП97.9 въꙁвеселѩтъ сѩ ... ѩꙁꙑці. ѣко сѫдші людемъ въ правость СП 66.5 доколѣ сѫдте неправъдѫ. ї лцъ грѣшьніь обінѹете сѩ СП 81.2 съ гласомь тво раб вьпемь. ѡсана пршедꙑ. ꙇ пакꙑ грѧдꙑ. сѫдтъ въ правъдѫ СЕ 16а 15—16 га нашего сха. хотѧщааго сѫдт жвꙑмъ  мрътвꙑмъ СЕ 55b 3 ѣкоже естъ поставілъ день. вь ньже хоштетъ сѫдіт бъ вьсеі ꙁемі правъдоѭ К 11а 4  въсташꙙ тъгда отъ сѫдшта не сѫдт ... повелѣшꙙ првест свꙙтааго варахсѡна С 263. 19—20 самодръжье цѣсарю аурлꙗне. неправедьнѣ сѫдш. неправедьнѣ мѫш С 13.30 Наказвам, осъждам някого. сѫд гі. обдѩщїмъ мѩ. вьꙁбран борѭштїмъ сѩ со мьноѭ. прім орѫжіе і щтъ.  въстан въ помощь моѭ СП 34.1 Съдя, обвинявам някого. ꙇ не сѫдте да не сѫдѧтъ вамъ. не осѫждате да не осѫдѧтъ васъ М Лк 6.37 Решавам спор. въскръші бже сѫді пьрѫ твоѭ. помѣні поношеніе твое еже естъ отъ беꙁѹмьнаго вьсь день СП 73.22 2. Преценявам, съдя, отсъждам, тълкувам не могѫ аꙁъ о себѣ творт несоже. ѣкоже слꙑшѫ сѫждѫ.  сѫдь мо правьденъ естъ М Йо 5.30 З А вꙑ по плът сѫдте М Йо 8.15 З А мъного мамъ о васъ глат  сѫдт. нъ посълавꙑ мѧ стненъ естъ. ꙇ аꙁъ ѣже слꙑшахъ отъ него с глѭ въ мрѣ М Йо 8.26 З А же полож прѣдѣлꙑ  ѹстав асꙑ.  датъ мѫдр (!) дастъ вамъ мѫдрость. да по мѫд  (!) ваше сѫдте въ правдѫ С 258.2 3. Прич. мин. страд. като прил. сѫжденъ κατάκριτος Осъден, грешен  не отъбѣжтъ грѣшьною дланью нашею. не отъбѣгатъ отъ сѫжденꙑхъ пръстъ нашхъ С 506.22 4. Прич. сег. деят. като същ. сѫдѧ м ед сѫдѧще м мн ὁ κρίνων, οἱ κρίνοντες Съдия [съдии], съдещият [съдещите] въꙁнесі сѩ сѫдѩі ꙁемлі. въꙁдаждь въꙁданіе гръдꙑмъ СП 93.2 ѣко створіль есі сѫдъ моі. пьрѭ моѭ. сѣдѩ на прѣслѣ сѫдѩі правьдѫ СП 9.5 ѣко съсѫдꙑ скѫдельніка съкрѹші. ї нꙑнѣ цре раꙁѹмѣіте накажѣте сѩ вьсі сѫдѩщеі ꙁемлі СП 2.10 хѹлмъ не въꙁъхѹлꙗаше. страждꙙ не прѣштааше. прѣдааше же себе сѫдꙙштѹѹмѹ въ правьдѫ С 481.10 сѫдт на лце κρίνω κατ᾿ ὄψιν Лицеприятствам, пристрастен съм не сѫдте на лца нъ праведънꙑ сѫдъ сѫдте М Йо 7.24 З А сѫдт сѧ сѫдт с страд М З А СК Е СП СЕ К С РН1 Гр κρίνω κρίνομαι διακρίνω δικάζω καταδικάζομαι содт сѫдіт сѫдті Нвб съдя ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА судя остар ВА