Старобългарски речник
сѫдтел҄ь
сѫдтел҄ь
-ꙗ
м
За Бога — съдник, който преценява човешките постъпки
бъ сѫдтелъ правьденъ крѣпокъ і тръпѣлівъ. ї не гнѣва наводѩ на вьсѣкъ денъ
СП
7.12
ѣко осѫжденꙑхъ сѫдъ. бес правъдꙑ прімъ праведъно. ꙇ жвꙑмъ і мрътвꙑмъ сѫдітель ѣвлѣетъ сѧ
К
11а 2
Изч
СП
К
Гр
κριτής
сѫдтелъ
сѫдітель
Нвб
съдител
остар
ВА
Срв
съдник
ВА
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ЕА
РРОДД
судител
остар
ВА