Старобългарски речник
сѫдлще 
сѫдлще -а ср 1. Съдийски стол, съдийска катедра вълѣꙁъ же вовода въ градъ.  сѣдъ на сѫдлшт. повелѣ првест стааго савнꙗ С 152.20 коментарс рее. савна повелѣ ваше вел въ ꙁатворѣ бꙑт. аште л велш се станетъ прѣдъ твомъ сѫдлштемъ С 147.4 савнъ же неьствꙑѧ вѣрꙑ. наріцамꙑмъ кръстꙗннъ. досадтел҄ь да прведенъ бѫдетъ къ нашемѹ сѫдлштѹ С 147.1—2 2. Съдилище; място, където се намира съдът шедъшѹ же мѹ на сѫдлште съ тъштанмъ.  пршедъшѹ коментарсю. самъ сꙙ съвлѣе С 140.25 Изч С Гр βῆμα στάδιον сѫдлште Нвб съдилище ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР ДА Срв съдовище диал остар ВА Дюв НГер РРОДД съдище остар диал ЕА ДА