Старобългарски речник
сѫбота 
сѫбота -ꙑ ж 1. Събота, шестият ден от седмицата молте же сѧ да не бѫдетъ бѣство ваше ꙁмѣ н въ сѭботѫ М Мт 24.20 ЗI А СК ꙇ бꙑвъш соботѣ. наѧтъ на сьнмшт ѹт. ꙇ мъноꙁ слꙑшавъше двлѣхѫ сѧ М Мк 6.2 З глахѫ же юде сцѣлѣвъшюѹмѹ. собота естъ  не достотъ тебѣ вьꙁѧт одра твоего М Йо 5.10 З А бѣ же собота егда сътвор брьнье с.  отвръꙁе емѹ о М Йо 9.14 З А л нѣсте ъл въ ꙁаконѣ. ѣко въ соботꙑ ере въ църкве соботꙑ скврънѧтъ. ꙇ неповньн сѫтъ М Мт 12.5 З ꙇ аще въпадетъ сѧ въ ѣмѫ въ соботѫ. не ꙁьметъ л его М Мт 12.11 З слава сѣⷣ҇ псⷧ҇а давъ вьспомнане о сѫботѣ СП 37.1  не рождаахѫ въ сѫботѫ то творꙙште.  дѣлаѭште С 444.5—6 цѣ  кол ѹбо ѹкрал бꙑшꙙ въ сѫботѫ  како. не бо бѣаше лѣтѭ прстѫпт С 441.14 бвъ прпер(н) кнѧꙃ(...) щі. сѫⷠ гі. гї памѧⷮ стго семеѡна Е 29б 15 (сѫбот)ѫ веерь П8 1 2. Седмица, период от седем денонощия поштѫ сѧ дъва кратꙑ въ соботѫ. десѧтнѫ даѭ вьсего елко пртѧжѭ М Лк 18.12 З А СК пъсмⷧъ давъ въ етврътокъ соботѣ СП 93.1 велкаꙗ сѫбота [μέγα] σάββατον Великата събота — еврейски празник, съботата преди Пасха; християнски празник, съботата от Страстната седмица спльн же сꙙ вьсе то мѣсто ... елнъ  ждовъ.  жденъ (!) праꙁдъноваахѫ. пон҄еже бѣаше велкаа сѫбота С 125.30 мѣсꙙца шестааго в҃ дьн. настаѭшт сѫботѣ велцѣ С 124.22  въкѹсвъше хлѣба  водꙑ. въ сѫботѫ велкѫѭ. прде к н҄мъ пол҄емъ С 125.11 щ сѫⷠ҇ велⷦ҇і ꙁа ѹтра А 106d 16 Срв. А153b 14 вътораꙗ сѫботѣ δευτέρα σαββάτου Според еврейското подреждане на дните от седмицата — вторият ден от седмицата; понеделник псалмъ пѣсні сновъ корѣовъ во въторѫѫ соботѣ СП 47.1 въторопрьваꙗ сѫбота σάββατον δευτερόπρωτον Първата събота след втория ден на еврейската Пасха бꙑстъ же въ соботѫ въторпръвѫѭ. ꙇт емѹ сквоꙁѣ сѣанѣ. ꙇ въстръꙁаахѫ ѹенц его класꙑ М Лк 6.1 З къ сѫботѣ προσάββατον Предсъботният ден, петък ꙇ юже поꙁдѣ бꙑвъшю. понеже бѣ параскевьћ пасцѣ. еже естъ къ соботѣ М Мк 15.42 З прьва[ꙗ] сѫбота a) μία σαββάτων Според еврейското подреждане на дните от седмицата — първият ден от седмицата; неделя въ пръвѫѭ соботѫ. прде марѣ магдалꙑн҄. ꙇ дрѹгаѣ марѣ вдѣтъ гроба М Мт 28.1 З вьскрьсъ же съ ꙁа ѹтра въ пръвꙑ соботѣ. ѣв сѧ прѣжде мар магдалн М Мк 16.9 З А двъ псломъ въ пръвѫ сѫботѣ СП 23.1 b) προσάββατον Предсъботният ден; петък дава пѣніѣ хвалънаѣ въ дьні пръвꙑѩ соботѣ егда населі сѩ ꙁемⷧѣ СП 92.1 сѫбота мѧсопѹстьна[ꙗ] Църк. σάββατον τῆς ἀπόκρεω Месопустната събота — съботата преди Месопустната неделя сѫⷠ҇ мѩⷭ҇пѹⷭ҇наа. евⷸ҇а оⷮ лѹⷦ҇ глаⷡ҇ с҃҃ж҃ А 71b 1 сѫⷠ҇. м(со)пѹстьна евⷢ҇а ѿ҇ лѹⷦ҇ глаⷡ҇ СК 69а 15—16 сѫⷠ҇ мѧⷭпостънаѣ Е 3а 7 сѫбота сꙑропѹстьнаꙗ Църк. σάββατον τῆς τυροφάγου Сиропустната събота — съботата преди Заговезни сѫⷠ҇. сропѹⷭ. проⷦ҇. глаⷭ҇. ҃ Е 4а 4 сѫⷠ҇ съⷬ҇пѹⷭ҇нⷶ҇. евⷸ҇а ѿ маⷮ҇ глаⷡ҇ к҃б҃ А 73а 2 сѫбота цвѣтьнаꙗ Цветната събота, християнски празник — съботата преди Цветница, Лазаров ден сѫⷠ҇. цвѣтьнаꙗ. алеⷼ҇ глаⷭ҇. е҃ гь вьцр с. до облѣе. евⷢ҇а ѿ҇ марⷦ҇ь гⷡ҇ с҃д҃ СК 81а 7 днъ [отъ] сѫботъ μία σαββάτων Първият ден от седмицата, неделя въ еднѫ же соботъ. марѣ магдалн прде ꙁа ѹтра М Йо 20.1 З А въ днъ отъ сѫботъ. прде марꙗ магдалꙑн҄.  на марꙗ вдѣтъ гроба С 444.19 М З А СК Б О У Е СП СЕ С П8 От гр σάββατον собота сѭбота Нвб събота ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА субота остар ВА