Старобългарски речник
сѧтъ
сѧтъ
-сѧт
несв
Казва, казват [изолирани глаголни форми за 3л. ед. и 3л. мн.]
послѹшаі ъто сѧтъ еванћлістъ. слꙑшавъше сѧтъ гласъ
К
5а 17, 18
ꙁа тꙑ лі добрꙑѩ дѣтѣлі сьѩ мъꙁдꙑ въꙁдаеші емѹ. ъто хоштете мі дат сѧтъ і аꙁъ вамъ прѣдамь і
К
4b 6
Срв.
К4а 23
К4а
36
К4b
28
въ коцъ раба гнѣ дада сѩтъ ꙁаконопрѣстѫпънїкъ да съгрѣшаѭтъ въ себѣ
СП
35.1
тѹ бо сѧтъ въпросішѧ насъ. плѣньшеі нꙑ. поіте намъ отъ словесъ пѣсньнꙑхъ
К
7а 38
къде хоштеші сѧтъ. ѹготоваемъ ті ѣсті пасхѫ
К
7а 1
Срв.
К6а 18
К6b
1
СП
К
С
Гр
φημί
сѩтъ
сѧті
сꙿтъ
сꙙтъ
Нвб
Ø