Старобългарски речник
сѣщ 
сѣщ -сѣкѫ -сѣеш несв 1. Сека, разсичам нещо хотѧщмь нбо  ꙁемⷧѭ обновт. егоже словеса свѣтъ сѫтъ ... егоже словеса ... ѣко оскꙿръдъ сѣкꙑ камене СЕ 55b 13 2. Посичам, обезглавявам някого беꙁ ѹма нꙑ мѫте. беꙁ ѹма нꙑ сѣете вдꙙште бсърꙑ цръкъвънꙑѧ отъ свн попъранꙑ С 134.24 Изч СЕ С Гр τέμνω κατακόπτω Нвб сека ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Сечан м ЛИ Сечанов ФИ Сеченски ФИ Сечински ФИ Сечко м ЛИ Сечков ФИ СтИл, РЛФИ Сечина МИ Сечината МИ ЙЗах,Кюст.кр Сечище МИ ЙЗах,Кюст