Старобългарски речник
сѣьць 
сѣьць -а м Палач; човек, който посича осъдените на смърт мноꙁ же отъ сѣецъ мѫꙙштїхъ стаꙗ повелѣнмъ аурлꙗн҄емъ. вдꙙште слꙑ бꙑвамꙑѧ богомъ. вѣровашꙙ къ богѹ.  вьꙁвѣстшꙙ аурлꙗнѹ вьса бꙑвьшаꙗ С 6.9 давъше ꙁлато много сѣьцемъ. прнесъше же ꙗ въ своѧ градꙑ положшꙙ ьстьно С 114.21 Изч С Гр δήμιος сѣецъ Нвб сечец ’палач’ ВА Срв сечник, сечко диал ОА ВА ЕтМл