Старобългарски речник
сѣьца 
сѣьца -ѧ м Палач; човек, който посича осъдените на смърт стꙑ паулъ ѹмол сѣьцѫ ꙗко да ӱлꙗнѭ прѣжде го ѹсѣкꙿнѫтъ С 14.13— 14 стаа же ѹлан прѣкръствъш лце сво. съ радостѭ протꙙже вꙑѭ своѭ.  сѣьца отъсѣе главѫ  С 14.17—18 повелѣ же анупатъ сънемъше ꙗ прѣдат сѣьцамъ. да на пѫт елспонта дѫште отъсѣкѫтъ главѣ ю С 114.14—15 Изч С Гр σπεκουλάτωρ δήμιος Вж. при сѣьць Нвб