Старобългарски речник

сѣь

сѣь -а м Разрушаване, разбиване, сеч [образно]  раꙁдражшѩ і въ наінанхъ своіхъ.  ѹмънож сѩ вь ніхъ паданье.  ста фнісь  ѹгоді.  прѣста сѣъ СП 105.30 Изч СП Гр ϑραῦσις сѣъ Нвб сеч ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РРОДД ДА