Старобългарски речник

сѣво

сѣво -а ср Сечиво, вид инструмент [секира, брадва, топор] ѣко въ добровѣ дрѣвьнѣ секꙑрамі расѣшѩ двьрі его. въкѹпѣ сѣівомь і оскръдомь раꙁдрѹшішѩ і СП 73.6 Изч СП Гр πέλεκυς сѣіво Нвб сечиво ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА