Старобългарски речник
сѣтьнъ
сѣтьнъ
-ꙑ
прил
Тъжен, скръбен, печален
каꙗ сѫтъ словеса с. ꙗже прѣрѣкаета къ себѣ ходꙙшта. ста сѣтьна. аште бо льгат хоштета. лце ꙗвьꙗтъ пеаль
С
474.25
Срв.
С475.1—2
Изч
С
Нвб
сетен ’тъжен, клет’
остар
НТ