Старобългарски речник
сѣтоват 
сѣтоват -сѣтѹѭ -сѣтѹш несв Скърбя, тъгувам; скръбен, мрачен съм егда постте сѧ. не бѫдѣте ѣко ѵпокрт. сѣтѹѭште. просмраждаѭште бо лца своѣ. да бшѧ сѧ авл комъ постѧште З Мт 6.16А ѣко плаа  сѣтѹѩ тако ... съмѣрѣахъ сѩ СП 34.14 весь день сѣтѹѩ хождаахъ СП 37.7 Срв. СЕ76а 16 въскѫѭ сѣтѹѩ хождѫ отъ пеалі врага моего СП 41.10 Срв. СП42.2 вьскрѣшеньмъ бо хрстовомъ ѹгаснетъ г҄еѡна огн҄ьна. рьвь же неѹсꙑпаѧ ѹмратъ. адъ мꙙтетъ сꙙ. дꙗволъ сѣтѹтъ С 479.20 Изч З А СП СЕ С Гр σκυϑρωπάζω πενϑέω σκυϑρωπός Нвб сетя, сетам ’чувствам, усещам’ диал НТ БТР АР сетувам остар РРОДД Срв сещам