Старобългарски речник
сѣст 
сѣст -сѧдѫ -сѧдеш св 1. Седна на мосѣовѣ сѣдалщ сѣдѫ кънжънц  фарсе М Мт 23.2 ЗI А сѣде на веер съ обѣма на десѧте ѹенкома свома СЕ 46b 4 копї же въ пеал бꙑвъ о сьвѣтѣ хъ. днъ оставъ на мѣстѣ. тѹ лѫштѫ своѭ потъкъ  ножь сво повръгъ сѣде С 38.4  бѧ го сѣде на плештѹ мꙋ С 41.15 Образно. тъгда сѧдетъ на прѣстолѣ славꙑ своеѩ М Мт 25.31 З А СК въꙁненавідѣхъ црковъ лѫкавънꙑхъ.  съ неъстꙑвꙑмі не сѩдѫ СП 25.5 2. Настаня се да живея някъде, в някакво помещение же ваю варвъ сътвортъ м хꙑꙁнѫ сѣст м вь н҄е. то тѹ бѫдетъ м жт дож  до схода дѹшꙙ моѧ С 204.2 въшедъ же свꙙтꙑ отьцъ нашъ вь клѣть.  вдѣвъ ѭ беꙁмльвьнѫ. годѣ мѹ бꙑстъ.  сѣде вь н҄е съ многомъ ѹсрьдмъ С 204.25 Заселя се в някакво място. на н҄емъже ѹбо мѣстѣ господь съподоблъ мꙙ стъ сѣст. то на томъ подоба м стъ сѣдѣт мльꙙште дож  до коньца жꙁн моѧ С 205.13 пꙙть пьпршть же вь дал҄ꙙ отъ манастꙑрѣ мѣсто прмъ сѣде С 273.27 3. Застана, намеря се някъде, озова се ѣко тѹ сѣдѫ прѣстол на сѫдѣ. прѣстол въ домѹ давѣ СП 121.5 въкѹпѣ сѣст συγκαϑίζω Седна заедно вьꙁгнѣштъшемъ же огнъ по срѣдѣ двора. ꙇ въкѹпѣ сѣдъшемъ мъ. сѣдѣаше петръ по срѣдѣ хъ М Лк 22.55 З сѣст о деснѫѭ бога καϑίζω ἐκ δεξιῶν τοῦ ϑεοῦ Седна отдясно на Бога [за положението на Исус Христос — Бог Син — спрямо Бог Отец според християнското учение за троичността на Бога] гь же съ по глан его къ нмъ. вьꙁнесе сѧ на небо. ꙇ сѣде о деснѫѭ ба М Мк 16.19А М З А СК Б Е СП СЕ ТФ К С Гр κάϑημαι καϑίζω ἀνακαϑίζω καϑίζομαι καϑέζομαι παρακαϑέζομαι καϑίσταμαι ἀναπίπτω κατασκαίνομαι ἀνακαλέομαι οἰκέω κατοικέω κατασκηνόω Нвб седна ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА