Старобългарски речник
сѣньнца 
сѣньнца -ѧ ж Плевня, плевник, стопанска постройка  повелѣ вьсꙙ свꙙтꙑѧ божѧ цръкв правовѣрънꙑхъ ꙁатворт. не творт вь н҄хъ обꙑьнꙑхъ слѹжъбъ.  овꙑ хъ сѣньнцꙙ сътвор. овꙑ же  раꙁарат покѹшааше сꙙ С 190.27 Изч С Гр χορτοβολών Нвб сенница НТ НГер Срв сенник м ОА ВА АК НГер сеняк м ЕтМл