Старобългарски речник
сѣнь 
сѣнь - ж 1. Сянка  твортъ вѣтв велѩ. ѣко мошт подъ сѣнѭ его птца(ца)мъ нбскꙑмъ втат М Мк 4.32 З дънье моі ѣко сѣнъ ѹклонішѩ сѩ СП 101.12 ꙇ ов вь сѣнь вьꙁрахѫ. ові же къ слънъцю К 13b 15 Срв. С450.23 Образно. помлѹі мѩ бже помілѹі мѩ. ѣко на тѩ ѹпьва дша моѣ.  на сѣнъ крілѹ твоею надѣѭ сѩ СП 56.2 Срв. С353.26—27 2. Шатър, палатка пакꙑ тѹ владꙑко. ꙗвл҄ь сꙙ патрархов въ прпѫтьнѣ сѣн. ммоде вьсѣьскаа спльнꙗѧ С 250.16 то како мꙙ вьмѣст сѣнь аврамьꙗ С 250.12 сѣнь съмрьтьнаꙗ σκιὰ ϑανάτου Смъртен мрак, смъртна тъмнина, смърт прен просвѣтт сѣдѧштѧѩ вь тъмѣ. ꙇ сѣн съмрътьнѣ М Лк 1.79 З. Срв. СЕ63b 21 мені его раді ѣште бо і поідѫ посрѣдѣ сѣні съмрътънꙑѩ СП 22.4 ѣко съмѣрілъ нꙑ есі на мѣстѣ оꙁълобленьѣ. ї прікрꙑ нꙑ сѣнъ съмрътьнаа СП 43.20 положішѩ мѩ въ ровѣ прѣісподьнімь. въ темьнꙑхъ въ сѣн съмрътьнѣ СП 87.7 Срв. С478.23  ꙁведе ѩ іс тьмꙑ і сѣні съмрътьнꙑ СП 106.14 сѣдѧштеі въ тъмѣ. ꙇ въ сѣні съмрьтьнѣ. велікꙑ свѣтъ прімѣте К 13а 5 Срв. С449.8—9 М З СК СП СЕ К С Гр σκιά σκηνή сѣнъ Нвб сян остар НГер сен ’сянка’ НТ Срв сян[ка] ж ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР ДА сенчест прил ОА сенник м ОА сеница ’заслон навес’ ж РРОДД Сенчеливец МИ Сенчеливи дол МИ Сенчеливия кладенец МИ ЙЗ,МИПан Сяница МИ ГХ,МИМ