Старобългарски речник
сѣнъ 
сѣнъ -ꙑ прич прил Който служи за храна, който е посят като полезно растение гі бже вꙿседръжтелю ... рекꙑ да ꙁнесетъ ꙁемⷧѣ трѣвѫ сѣнѫ СЕ 12b 5 Изч СЕ Гр [τῶν] χόρτων Нвб Срв сѣтый ВА НГер сят ОА