Старобългарски речник
сѣно 
сѣно -а ср Сено, окосена трева аще же сѣно селъное дьнесъ сѫштее. а ѹтрѣ въ огнь вьметомо. бъ тако (ѡ)дѣетъ. кольм пае васъ маловѣр М Мт 6.30 З А ѣко сѣно съше срдце мое СП 101.5  аꙁъ ѣко сѣно сохъ СП 101.12 ї ꙁмѣнішѩ славѫ его. въ обраꙁъ телъца ѣдѫща сѣно СП 105.20 Образно. прошааше брьнье ѹ бръньѣ. пріѩті ꙁіждітелѣ вьсѣмъ. сѣно отъ сѣна пріѩт небскꙑ огнъ К 14b 11 Срв. С453.2 Изч М З А СП К С Гр χόρτος Нвб сено, сяно остар ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР ДА Срв Сенокос МИ АМС,Полог Сенце МИ Сеняк МИ ЙЗах,Кюст.кр