Старобългарски речник
сѣмѧ 
сѣмѧ -сѣмене ср 1. Семе на растение, семе за посев ѹподоб сѧ црстве небеское. лвкѹ сѣвъшѹ добро сѣмѧ на селѣ своемь М Мт 13.24 З А У ꙇꙁде сѣѩ сѣатъ сѣмене своего М Лк 8.5 З А ї плакаахѫ сѩ метаѭште сѣмена своѣ СП 125.6 влко прѣблагꙑ. сѣмена с. ꙇ раꙁльнꙑѩ плодꙑ блгов СЕ 13а 16 въꙁемъ стꙑ старць сѣмꙙ смокꙿве дноѧ. глагола свома ѹенкома ... послѹшате мене ꙙдѣ С 300.7 2. Посев, посети растения аште  кꙿто наьнетъ отъ ꙁаградьнꙑхъ.  отъ вноградъ. не тꙿѭ отъ плода нъ  отъ лствꙗ.  отъ кого любо сѣмене кѫѭ любо внѫ да ѹкрадетъ немоштьно мѹ стъ С 42.19 3. Прен. Потомство, род; семе аште къто ѹмьретъ не мꙑ ѧдъ. да пометъ братръ женѫ его. ꙇ вьскрѣстъ сѣмѧ братра своего М Мт 22.24 ЗI. Срв. Мк 12.19 М, З;Лк 20.28 М З не кънгꙑ л рѣшѧ. ѣко отъ сѣмене два прдетъ хъ М Йо 7.42 З А СК  сѣмѩ его наслѣдітъ ꙁемⷧѫ СП 24.13 Срв. СЕ75а 12 ї не вдѣхъ праведьнка оставлена. н сѣмен его просѩща хлѣба СП 36.25 беꙁ сѣмене [сѣмен] ἄσπορος Безсеменно, без полова връзка бъ сꙑ отъ ба. нашего рад спенѣ. пльтѭ обложвъ свое бжство. вь дѣвѣ прѣстѣ. стꙑмь дхомь. бесѣмен ꙁаѧтъ сѧ СЕ 67а 19 ѹвѣща сѧ. прѣстꙑѩ т матер рад. рождьшѧѩ тѧ плътѭ бесѣмен СЕ 79а 14 Срв. СЕ86а 24 въꙁъпьѭ л ꙁовꙑ то боѭ сꙙ. да како бе сѣмене дѣтштѹ обадтел҄ь бѫдѫ С 240.17 не мꙙт ковьегомъ. да не кладеш же вь н҄емъ. бес порока съсѫдъ. бе скврънꙑ хлѣвна. беꙁъ въꙁмѫштенꙗ стьклѣнца. беꙁъ сѣмене порожден С 243.4 же не твортъ сѣмен ἄκαρπος Който не дава плод; безплоден т отд въ горꙑ пѹстꙑѩ. вь дрѣво еже не твортъ сѣмен СЕ 59b 1—2 сѣмѧ авраамл҄е σπέρμα [τοῦ] ᾿Αβραάμ Потомците на Аврам; евреите не бо нъ  аꙁъ ꙁдрал҄тѣннъ смъ. отъ сѣмене авраамьꙗ. племене веньꙗмнꙗ С 347.11—12 М З А СК У Е СП СЕ С Гр σπέρμα σπόρος σπορά τὰ σπόριμα καρπός сѣмѩ Нвб семе ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА семя остар ВА