Старобългарски речник
сѣдѣт 
сѣдѣт -сѣждѫ -сѣдш несв 1. Седя; седнал съм сꙑнъ тмеовъ вартме. слѣпъ сѣдѣаше пр пѫт хлѫбаѩ М Мк 10.46 З ꙇс же трѹждъ сѧ отъ пѫт. сѣдѣаше тако на стѹденьц М Йо 4.6 З А бъ сѣдітъ на прѣстолѣ стѣмъ своемъ СП 46.9 вдѣаше патрархъ третꙗго на десꙙте сѣдꙙшта на кра стола С 121.24 се на колеснц ꙁлатомь покованѣ сѣждѫ С 368.13 2. Яздя, възседнал съм [кон, магаре] се цсрь тво грѧдетъ. сѣдѧ на жрѣбѧте осъл М Йо 12.15 З А СК 3. Стоя, намирам се някъде по вьсѧ дьн сѣдѣахъ пр васъ въ цркве  не ѩсте мене М Мт 26.55 З А СК Б вꙑ же сѣдѣте въ градѣ ерѹсалмъсцѣ. доньдеже облѣете сѧ слоѭ съ вꙑше М Лк 24.49 З А шъдъ ѹбо вьꙁвѣст епскѹпѹ. ꙗко рабъ бож артемѡнъ вь тьмнц сѣдтъ С 225.29 онъ ѹбо нѫждьноѭ тъьѭ пштеѭ пеетъ сꙙ.  бесꙿпеально  бескрꙿбьно жт жвꙑ. ꙗкоже въ прстаншт  въ отш сѣдꙙ С 492.18 Образно. люд сѣдѧшті въ тъмѣ вдѣшѧ свѣтъ велі З Мт 4.16 А СК Б посрѣдѣ настоѧштꙙѧ жꙁн  грꙙдѫштѧѧ. сѫдї вѣънꙑ сѣдꙙ С 451.13 4. Живея, обитавам ѣко сѣть бо прдетъ на вьсѧ сѣдѧштѧѩ на лц вьсеѩ ꙁемлѧ М Лк 21.35 З А СК 5. Прич. сег. деят. като същ. сѣдѧ м ед a) ὁ καϑήμενος, ὁ ἀνακείμενος, ὁ ἐποχούμενος Седящият; този, който седи ꙇ клънꙑ сѧ нбсемь. кльнетъ сѧ прѣстоломъ. бжемь. ꙇ сѣдѧщмь на немь М Мт 23.22 ЗI подъ сѣнѭ ѧ сѣдꙙ глагол҄етъ соломономъ реенꙑ С 353.22 b) ὁ καϑήμενος Стоящият, намиращият се някъде; този, който стои, намира се някъде [образно] вь нхъже посѣтлъ естъ насъ въстокъ съ вꙑше. просвѣтт сѣдѧштѧѩ вь тъмѣ. ꙇ сѣн съмрътьнѣ М Лк 1.79 З. Срв. СЕ63b 19 сѣдѧштеі въ тъмѣ. ꙇ въ сѣні съмрьтьнѣ. велікꙑ свѣтъ прімѣте К 13а 4—5 Срв. С449.8 c) ὁ καϑήμενος Възседналият; този, който е възседнал ꙇ ѣко ба блгсвшѧ сѧдѧштаго на жрѣбѧте К 1а 37 сѣдѣт о деснѫѭ отьца Седя отдясно на Отца [за положението на Исус Христос — Бог Син — спрямо Бог Отец според християнското учение за троичността на Бога] ꙇ подажд емѹ ꙁракъ ... ѣко тꙑ жвеш въ нбсехъ. ꙇ сѣдш о деснѫѭ оца. ба сътворьшааго нбо  ꙁемⷧѭ СЕ 34b 19—20 сѣдѧ о деснѫѭ отьца ὁ καϑεζόμενος ἐν δεξιᾳ῀ τοῦ πατρός Седящият отдясно на Отца; този, който седи отдясно на Отца [за Исус Христос — Бог Син, който според християнското учение за троичността на Бога седи отдясно на Бог Отец] не раꙁѹмѣшꙙ о деснѫѭ отца сѣдꙙштааго.  на дѣвѹ рѫкѹ носма.  словесемь днѣмь двжѫшта С 334.10 М З А СК Б ЗП Е СП СЕ К С П10 Гр κάϑημαι καϑέζομαι καϑίζω συγκάϑημαι παρακάϑημαι ἐποχέομαι ἵστημι [вар. εἰμί] сѧдѣт Нвб седя ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв сядам