Старобългарски речник
сѣднꙑ 
сѣднꙑ -ъ ж мн 1. Посивели, побелелели коси дажд емѹ въ нанань. пострженѣ власъ его. поспѣшене въ тѣлес ꙇсплъненѣ. ꙇ сѣднꙑ старост. да ѹꙁьртъ благаа ермⷧова. вꙿсѧ дꙿн жвота своего СЕ 8а 18—19 вдѣахѫ бо мѹ сѣднꙑ бѣлꙑ акꙑ вльнѫ С 47.28 аꙁъ тебе стара сѫшта  тацѣм сѣднам ѹкрашена сѫшта мьн҄ѫ  мѫдрость маш ꙁѣло С 48.7 пот с старость  ѹсрамьꙗ сꙙ сѣднъ свохъ С 227.9 2. Прен. Зрялост, мъдрост тѣмь протвѫ сѣднамъ покаж  раꙁѹма  прѣльст  бѹст С 48.9 ꙗкоже номѹ нкомѹже не лѣпо стъ. нъ добротѣ тво  ѹдънамъ сѣднамъ С 48.20 Старост. ꙗко вь сѹтънꙑхъ мохъ схъ  посрамънꙑхъ сѣднахъ. акꙑ дѣтштъ отъ дьꙗвола ꙁапꙙтъ въ послѣдьн҄ѫѭ погꙑбѣль сьндохъ С 524.30 Изч СЕ С Гр πολιά Нвб седина остар ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР РРОДД ДА