Старобългарски речник
сѣднавъ 
сѣднавъ -ꙑ прил Сивокос, белокос, с посивели или побелели коси  тако да прведенъ бѫдетъ сѣднавꙑ старьцъ С 234.15 Изч С Гр πολιός Нвб сединяв остар ОА ВА НТ ДА сединкяв диал НТ