Старобългарски речник
сѣдльно 
сѣдльно -а ср Всяка една от 20те части, на които е разделен Псалтирът в православното богослужение, след чието прочитане на богомолците е разрешено да седят; катизма слава сѣдільно раꙁѹмъ асафовъ СП 99а 10 слⷡ҇а сѣⷧ҇но молтва дава СП 114b 1 слава сѣⷧ҇но аллѣлѹѣ СП 174а 21 СП Гр κάϑισμα сѣдільно Нвб Срв седален църк