Старобългарски речник
сѣдльна
сѣдльна
-ꙑ
ж
Всяка една от 20те части, на които е разделен Псалтирът в православното богослужение, след чието прочитане на богомолците е разрешено да седят; катизма
слава. сѣдлна. плмъ двъ
СП
28b 11
Срв.
СП39а 2
слава сѣна давъ пъслмъ сꙑномъ їонавлъ і плѣненꙑмъ прѣжде
СП
85b 21
СП
Гр
κάϑισμα
Нвб
Срв
седален
църк