Старобългарски речник
сѣдень 
сѣдень -ꙗ ср В източноправославното богослужение — седене при изпълнението на определени песнопения дⷺ҇ вⷩ҇ъмⷨ҇ѣ. пⷫ҇о ҇мⷬ всⷨ҇ѣ лⷣ҇ю  дхⷡ҇о.  бꙑваⷮ҇е. сѣдене СЕ 99b 17 сѣдень о деснѫѭ отьца Седене отдясно на Отца [за положението на Исус Христос — Бог Син — спрямо Бог Отец според християнското учение за троичността на Бога] ꙇ сплън  съдравѣ. ꙇ одежд  веселемь. въплъщенѣ твоего рад. ꙇ вьскръсенѣ. ꙇ въшествѣ твоего рад нбсънааго. ꙇ сѣденѣ о деснѫѭ оца СЕ 30b 8 Изч СЕ сѣден сѣдене Нвб ся̀дание остар диал сѐдене ОА ЕтМл АР ДА