Старобългарски речник
сѣдалще
сѣдалще
-а
ср
1. Стол, пейка
ꙇ вьнде с въ црквъ бжѭ. ꙇ ꙁгъна вьсѧ продаѭштѧѩ. ꙇ кѹпѹѭштѧѩ въ цркве. ꙇ дъскꙑ тръжьнкъ спровръже. ꙇ сѣдалшта продаѭштхъ голѫб
М
Мт 21.12
ЗI,
ЗП. Срв. Мк 11.15
М
Стол, катедра на съдия [образно].
на мосѣовѣ сѣдалщ сѣдѫ кънжънц фарсе
М
Мт 23.2
ЗI
А
2.
Прен. Събрание, съвет, съд
въꙁнесѫтоі вь цркві людьсцѣ. на сѣдаліщі старець въсхвалѩтъ і
СП
106.32
Сборище, събор.
блаженъ стъ мѫжъ же не детъ на пѫть неьствꙑхъ. на сѣдалшт пагѹбънꙑхъ не сѣде
С
101.18
Срв.
СП1.1
Изч
М
З
А
ЗП
СП
С
Гр
καϑέδρα
сѣдаліще
сѣдалште
Нвб
седалище
ОА
ВА
НТ
ЕтМл
БТР
АР
ДА