Старобългарски речник
сѣверъ
сѣверъ
-а
м
1. Север — една от четирите посоки на света
прдѫтъ отъ въстокъ ꙁападъ сѣвера юга. вьꙁлѧгѫтъ въ црств бжі
М
Лк 13.29
А
СК
северъ ї море тꙑ соꙁъда
СП
88.13
отъ странъ събьра ѩ. отъ въстокъ ї ꙁападъ ї сѣвера морѣ
СП
106.4
сълѹ сꙙ градт манастꙑръ отъ лаврꙑ на сѣверъ
С
284.14
2. Северен вятър
нъ сѣверѹ тъгда въ тѫ ношть вѣѭштѹ. повелѣ вьсѣхъ обнажьше. на ꙗснѣ посрѣдѣ града съмрьꙁъшемъ сꙙ ѹмрѣт
С
89.7
тъгда ѹбо прісѫжден бꙑшꙙ на ꙗснѣ вьсѫ ношть стоꙗт. гда вѣтръ лютъ сѣверъ вѣꙗше не прѣстаѧ
С
90.2
сѣверъ же лютъ вѣѧ вьсе вь н҄емъже дша бѣ на съмрꙿть рѣаше
С
90.11
вьстан сѣвере прд юже. провѣ градъ м. да потекѫтъ добрꙑѧ вон҄ꙙ
С
349.15
страна сѣвера
βορρᾶς
Север, северна посока
прѣмѹдвъше ѹтрѣ трет дьнь пршедъше. странѫ сѣвера отъ града обрꙙштете тѣла мого ꙁвръжена на сѹхо
С
154.23
Изч
М
А
СК
СП
С
Гр
βορρᾶς
βορέας
северъ
Нвб
север
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА