Старобългарски речник
сѣ 
сѣ част За подканване към действие: хайде! нъ сѣ оставвъ же беꙁбожьнꙑхъ тѣхъ. на доброьстьнꙑѧ вьꙁбѣшен. къ свꙙтѹѹмѹ дометꙗнѹ повѣстемъ въꙁвраштѫ сꙙ С 217.13 то сѣ ѹбо лма податъ богъ. глагол҄ѫштмъ даръ. не властѭ глагол҄ѫштхъ. нъ потрѣбованꙗ дѣл҄ьма слѹшаѭштїхъ. того молвъше отъ нꙑнꙗѹ поътенꙑхъ намъ. еуагг҄ельскꙑхъ ѹен. протвѫ слѣ птꙗ ѹенѹ порьпѣмъ водѫ С 312.22 сѣ ѹбо  мꙑ вьꙁлюбьн. ѹготованомъ срьдьцемь.  ѹшма добрѣ слꙑшꙙштема. слꙑшмъ то глагол҄етъ намъ господь С 318.24 то сѣ останѫ мꙿ(ног)огланьѣ. стра(х)ъ (..) веле. одръж(тъ) (..). повѣст Р V 3.14 Изч С Р Гр δεῦρο φέρε Нвб Срв ся ’сега’ нареч АК НТ