Старобългарски речник
сьребрьнъ 
сьребрьнъ -ꙑ прил Сребърен, който е направен от сребро їдол ѩꙁкъ съребрън ї ꙁлат. дѣла рѫкъ ль СП 113.12 Срв. СП134.15  прнесошꙙ лкоже бѣаше ѹ н҄его кѹмрь. съребрьнꙑ  ꙁлатꙑ. ѹкрашенꙑ каменмъ многоцѣнънꙑмъ С 6. 28—29 ного съсѫда ьстънꙑ отье не мамъ. раꙁвѣ сьребрънааго блюда. же  посълала госпожда велкаꙗ съ кѹцѭ С 120.29 ншт же въꙁемъ ві ꙁлатцъ  сьребрьнꙑ блюдъ отде С 121.5 мѹже да дъва на десꙙте ꙁлатцъ.  съребрънꙑ блюдъ С 122.10—11 Изч СП С Гр ἀργυροῦς [ἀργύρεος] ἀργύριον съребрънъ съребрьнъ сьребрънъ Нвб сребърн остар ВА сребрен остар АК НТ Дюв НГер ЕтМл ДА сребърен ОА ВА АК НТ Дюв ЕтМл БТР АР ДА Срв Сребърна бара МИ Сребърно коло МИ ЙЗах,Кюст.кр Сребърница МИ ЙЗ,МИПан Сребърна долчина МИ ЙЗ,МИПир Сребрен м ЛИ Сребрена ж ЛИ Сребренов ФИ СтИл,РЛФИ