Старобългарски речник
сьребрьнкъ 
сьребрьнкъ -а м Сребърник, сребърна монета он же поставшѧ емѹ .҃ћ. т. съребрьнкъ М Мт 26.15 З, А, СК. Срв. К5b 30 С415.10 съвѣщавъ же цѣнѫ по сребрьнкѹ. на вноградъ посъла ѧ СК Мт 20.2 ꙇ повръже ҃ћ съребрьнікъ К 5b 11 Срв. С415.8 по ъто вьꙁімаеші ҃ћ съребрьнікъ. ꙇюдо К 5b 32 Срв. С415.12 прде  скѹп ѹ стражъ тѣлесѣ стѹю. пꙙть сътъ  тр сьребрьнкꙑ давъ С 270.26 днъ длъжьнъ пꙙтѭ сътъ сьребрьнкъ. а дрѹгꙑ пꙙтѭ десꙙтъ С 393.22 М З А СК СЕ К С Гр ἀργύριον δηνάριον ὁλοσήρικον μιλιαρίσιον съребрьнкъ сребрьнкъ съребрьнікъ Нвб сребърник остар ОА ВА НТ ЕтМл БТР АР РРОДД ДА Срв Сребърников ФИ СтИл,РЛФИ