Старобългарски речник
сьребролюбьць
сьребролюбьць
-а
м
Сребролюбец; алчен човек
слꙑшаахѫ же с вьсѣ. ꙇ фарсѣ съребролюбьц сѫще. ꙇ подрѣжаахѫ
М
Лк 16.14
Изч
М
З
А
СК
Калка от
гр
φιλάργυρος
съребролюбьць
сребролюбьць
Нвб
сребролюбец
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
