сь -с -се местоим показ I. Като прил. 1. Посочва лице или предмет в непосредствена близост: този, тази, това, тези ммо нес ашѫ сѭ отъ мене М Мк 14.36 З кѫѭ рѣь прносте на лка сего М Йо 18.29 З А СК полагаѫ памѧть (ѡц)ꙋ  матер  брат(ꙋ н)а кръстѣхъ с(хъ) СН 2. Посочва лице или предмет, които са споменати или известни: този, тази, това, тези родъ же сь не сходтъ тъкмо молтвоѭ  постомь М Мт 17.21 А СК ѣко снъ мо сь мрътвъ бѣ  ожве М Лк 15.24 З А СК амін. глѭ вамъ ѣко не матъ прѣт родось. доньдеже вьсѣ бѫдѫтъ М Лк 21.32 З  глѧтъ пѣвц пѣне се. въ глⷭ҇а. ꙅ҃. Е 31а 12 бже моі не оставі мене. доньдеже въꙁвѣштѫ мꙑшьцѫ твоѭ родѹ семѹ грѩдѫштюмѹ СП 70.18 не ѹта сѧ въ рабѣ бжь семь СЕ 54b 22 не токꙿмо нбсънꙑмъ сламъ прт. нъ  самого ба невдмо съ нам бꙑт. вь сь асъ СЕ 95b 9 молѫ сѧ ѹбо да помнімъ прꙇсно словеса сі К 9b 4  покаж їмъ ꙗко тꙑ с днъ бъ. обл о мьнѣ слѫ божьства твого вь сь асъ С 22.10 льма ѹбо сътворсте дномѹ отъ братѧ сеѧ моѧ хꙋдꙑѧ. то мьнѣ сътворсте С 123.25 доде же с ꙁаповѣдь по все егуптьстѣ странѣ С 145.5 сь срещу млъ м естъ народось. ѣко юже тр дьн прсѣдѧтъ мьнѣ. ꙇ не мѫтъ есо ѣст М Мк 8.2 З тогда натъ ротт с  клꙙт с. ꙗко не ꙁнаѭ лка сего СК Мт 26.74 г съкаж намъ пртъѫ сѫ. плѣвелъ селънꙑхъ У Мт 13.36 тако  мъ [!] сего свⷳ҇ѧна. блгвена. тобоѭ насладхомъ сѧ. вьпѭщю СЕ 16b 9 етꙑре десꙙте вьндохомъ въ подвгъ сь С 92.4 тебѣ дномѹ повѣдѹѭ тано се С 247.27 нкакоже нѣстъ бꙑвъше се ѹдо нъ въглашен пршъдъшмъ С 309.25 вьса раꙁдрѹштъ. нападъшаꙗ на ꙁемьѭ сьѭ ꙁьлаꙗ С 529.20 II. Като същ. 1. сь, с, се, с [с] ед мн м ж ср За назоваване на лице или предмет в непосредствена близост: този, човек, този предмет; тези хора, тези предмети глѭ же вамъ. ѣко н соломонъ во вьсе славѣ свое облѣе сѧ. ѣко еднъ отъ схъ М Мт 6.29 З А СК ньсоже л не отъвѣштаваеш. ъто с на тѧ съвѣдѣтельствѹѭтъ М Мт 26.62 З А СК с же ноꙁѣ мо мроѭ помаꙁа М Лк 7.46 З А СК гі бже спнѣ нашего. блгв сего. вꙿсѣмь блвенемь дховьнꙑмь СЕ 81b 12 сі на слѹжъбѫ готовлѣахѫ сѧ К 6а 11 то како стъ рее тъьнъ молвꙑ сꙙ прмъшѹѹмѹ молтвѫ. с бо мол сꙙ. а онъ молтвѫ отъ молꙙштаго сꙙ прѧ С 303.15 мꙑ сь см праꙁдьнѹмъ.  новомъ ѧꙁꙑкомъ богонаѹенѫѭ пѣснь помъ С 326.7 прде ловѣкъ богатъ менемь їѡсфъ. сь дръꙁнѫвъ вьнде къ платѹ С 452.28 нѣстъ бо семѹ отьца на ꙁем. н дрѹга кого нꙑнꙗ С 455.23 2. се, с ср ед мн Това нещо, тези неща гла емѹ юноша. вьсѣ с съхранхъ отъ юност моеѩ М Мт 19.20 ЗI А СК коеѭ областѭ се творш М Мк 11.28 З онъ же ꙁапрѣштъ мъ. повелѣ нкомѹже не глат сего М Лк 9.21 З ѡ семъ съвръшаетъ сѧ любꙑ в насъ. да дръꙁновене мамъ въ днъ сѫднꙑ Е 37а 14 сі есі створілъ омлъаахъ СП 49. 21 ръці мі семѹ лі тѧ наѹі ѹітель К 4а 24—25 аште ѹбо хоштеш насъ отъ схъ ѹпраꙁнт. аште л хоштеш но повел намъ  сътвормъ С 37. 18 прде къ градѹ. реенꙑ скврънавъ амемѹрꙿмн. наꙙ на градъ плът сꙙ.  смъ тако бꙑваѭштемъ. овогда же борꙙ сꙙ овогда же лестьм льстꙙ градъ прѣѧ С 56.21 то о дѣлѣхъ ѹбо ѡ како с бѫдѫтъ Р II 3.9 до сего ἕως τούτου До този момент, досега отъвѣштавъ же с рее. оставте до сего.  коснѫвъ въ ѹхо его сцѣл  М Лк 22.51 З до сего дьне ἕως τῆς σήμερον До днес, досега тѣмь же нарее сѧ село то село кръве до сего дьне М Мт 27.8 З А СК кънѧꙃь мра сего ὁ ἄρχων τοῦ κόσμου τούτου Владетелят на този [тленния] свят, Дяволът нꙑнѣ кънѧꙁъ мра сего ꙁгънанъ бѫдетъ вонъ М Йо 12.31 З, А, СК. Срв.Йо 14.30 М, З, А, СК;Йо 16.11 М З А СК къ семѹ, къ смъ ἐπειδή, πρὸς τούτοις Вече, повече, при това, по–нататък къ смъ же  дарꙑ обѣштавааше. а дрѹго (...)аше ьст отъ црѣ  санꙑ прмете С 87.4 къ семѹ на ꙁем м бесѣдѹш  прѣдъ двьрьм клѣт моѧ С 237.3 н рата поклонт сꙙ огню н сльньцꙋ н водѣ. ште же къ семо лаахѫ (вм. семѹ глаголаахѫ, Север., с. 257, бел. под линия) С 257.1 междѹ смь ἐν τῷ μεταξύ Между това, междувременно междю же смъ молѣахѫ  ѹенц его. глѭще равьв ѣждъ М Йо 4.31 З А мръ [вѣкъ, свѣтъ] сь [οὗτος] ὁ κόσμος, ὁ βίος, [οὗτος] ὁ αἰών Този свят, земният свят, земният живот же реетъ на дхъ стꙑ не отъпѹсттъ сѧ емѹ. н вь сь вѣкъ н въ бѫдѫщ М Мт 12.32 З А СК ꙇ пеаль свѣта сего. ꙇ льсть бгатъства подавлѣетъ е. ꙇ бес плода бꙑваетъ М Мт 13.22 З тако бѫдетъ вь съконъане вѣка сего М Мт 13.40 З А У вꙑ отъ сего мра есте. аꙁъ нѣсмъ отъ сего мра М Йо 8.23А ненавдѧ дшѧ своеѩ. вь мрѣ семь. въ жвотѣ вѣънѣемь съхрантъ ѭ М Йо 12.25 З А СК ѣко ньтоже естъ драже вѣка сего СЕ 44а 15  аꙁъ еще на семь свѣтѣ. мохъ грѣхъ покаѭ сѧ СЕ 72b 1 тꙑ еднъ на съ свѣтъ прде грѣшънкъ ꙇꙁбавтъ СЕ 72b 10—11 хвалмъ тѧ гі ꙇꙁбавльшааго. по мꙿноꙁѣ млост твое. раба твоего сего. ѡтъ сѹетънааго жтѣ сего мра СЕ 81а 21 непьштюетъ і на семь свѣтѣ бжю гнѣвѹ К 2b 34 слава тебѣ боже отьць нашхъ авраама саака. ꙗкѡва. ꙁведъ насъ ꙁ мра сего С 260.17 боговъгодьнъ съвѣтѹтъ съвѣтъ въ свꙙтꙑ градъ отт.  ѹпраꙁнвъше сꙙ отъ потрѣбъ мра сего мльат С 282.10 надъ вьсѣм см σὺν πᾶσιν τούτοις При всичко това, освен това мꙑ же надѣемь сѧ ѣко сь естъ хотѧ ꙇлѣ ꙁбавт. нь ꙇ надъ вьсѣм см трет се день матъ дънесь М Лк 24.21 З А не ... къ семѹ μηκέτι Вече не  рее  не бѫд кꙿ семѹ плодъ отъ тебе вь вѣкꙑ.  тѹ аб ѹсъхнѫ С 343.27 Срв. С345.9 С346.20 отъ сего ἐκ τούτου Оттогава отъ сего мьноѕ отъ ѹенкъ его дѫ въспѧть М Йо 6.66 З А по семѹ κατὰ τὰ αὐτά Така, тъй; по този начин горе егда рекѫтъ добрѣ о васъ въс лв(ц). по семѹ бо творѣахѫ лъжмъ пркмъ отц хъ М Лк 6.26 З по семь μετὰ τοῦτο, μετὰ ταῦτα, εἶϑ᾿ οὕτως След това, после с рее  по семь гла мъ. лаꙁаръ дрѹгъ нашъ ѹсъпе М Йо 11.11 З А СК по семь ѣв сѧ пакꙑ с ѹенкомъ свомъ на мор таворьѣдьсцѣмь М Йо 21.1 З  по сꙿемь (!) глⷮ҇е моⷧ҇ с҇ѭ СЕ 77b 18  по сⷨ҇е прводⷮ҇ѧ хотѧщаⷢ҇а пострѣщ СЕ 86b 16 а хс  по семъ не отъвръже сꙙ С 419.28 по схъ a) μετὰ ταῦτα След това, после по схъ прде съ ꙇ ѹенц его въ іюдескѫѭ ꙁемлѭ М Йо 3.22 по схъ же бѣ праꙁдьнкъ юдескъ М Йо 5.1 З по схъ де съ на онъ полъ морѣ галлѣѩ таверьѣдъскꙑ М Йо 6.1 З А еже аꙁъ творѭ тꙑ не вѣс нꙑнѣ. раꙁѹмѣеш же по схъ М Йо 13.7 З А СК по сіхъ же рее въ себѣ. аште  ба не боѭ сѧ. ні лкъ срамⷧѣѭ сѧ А Лк 18.4 ѹмножішѩ сѩ немошт іхъ по сіхъ ѹѩдрішѩ сѩ СП 15.4 не въꙁмогѫтъ на тѧ. ꙇ по схъ ограждена тѧ обрѣтаѩ СЕ 91b 7 b) κατὰ τὰ αὐτά Така, тъй; по този начин се бо мъꙁда ваша мънога на небсе. по схъ бо творѣахѫ пркмъ отц хъ М Лк 6.23 З прьвѣ сего πρὸ τούτου Преди всичко вдѣ л вьсьде ѹже. ѹсьпен  сьнъ сьмрьть наремѫ.  їмѣѭштеѭ (!) прьвѣ сего страшнꙺо лце. нъ небрѣгомѫ по вьскрѣшенї бꙑвꙿшѫ С 488.18 прѣдъ смь малꙑ πρὸ βραχέως Малко преди това нꙑн҄ѣ вьꙁем вьꙁлюбьне. гда прѣдь смъ малꙑ скааше тꙑ съкаꙁанꙗ реенꙋмѹ. гда бо дѹхомъ раꙁгнѣва сꙙ. тъгда  мол сꙙ С 317.1—2 прѣжде сего πρὸ μικροῦ, πρὸ τούτου По–рано, преди. се естъ кръвь моѣ о неіже прѣжде сего. бестѹдънꙑ съвѣтъ творѣаше. съ беꙁѹмнꙑмі фарꙑсѣі К 7b 27 ꙗко ж(е бо крь)щен (м҃ дн) скꙋшаемъ бꙑстъ. не ꙗко  прѣжде сего одол҄ѣт не можааше Х I Вб 24 сего рад [дѣльма, дѣлꙗ] διὰ τοῦτο, ἕνεκα τούτου, ἕνεκεν τούτου, ἐν τούτῳ, τούτου χάριν, τοιγαροῦν, τοῦτο, ταῦτα Свързва сложни съчинени резултативни изречения: затова, заради това, поради това сего рад оставтъ лкъ отца своего  матерь своѭ. ꙇ прлѣптъ сѧ женѣ свое М Мт 19.5 ЗI, А, СК.Срв. Мк 10.7 М З  дрѹгꙑ рее женѫ поѩсъ  сего рад не могѫ прт М Лк 14.20 З А СК сего рад раꙁѹмѣемъ. ѣко въ немъ жвемъ.  тъ в насъ. ѣко ѿ҇ дха своего намъ дастъ Е 37а 2 сего рад на въторꙑѩ странꙑ. вꙑшьнхъ веще. прѣходмъ СЕ 1а 8 сего раді вьсьде. глѫтъ. еванћлсті стінѫ К 3b 6 сего рад бо і павелъ ѹітъ глѧ. вьсѣко слово смрьдѧ. ꙇꙁ ѹстъ вашіхъ да не ісходітъ К 4а 5 сего рад. да не прѣходꙙште. града вашего. пораꙁѹмѣѭтъ нꙑ С 130.12 аште сего дѣлꙗ не хоштеш прт на покаꙗꙁнь. ꙗко ловѣкъ стъ попъ грѣшьнъ. то  не кръст сꙙ С 361.23 сего дѣлꙗ кротость мѣаше.  сьмѣрен С 365.4 сего дѣл҄ьма рее днъ отъ двою на десꙙте.  не стꙑдтъ сꙙ мате се пшꙙ С 409.14 сего бо дѣл҄ьма  жестоко камен сꙙ распадааше. да ѹвѣдꙙтъ. ꙗко тъ стъ дѹховьнꙑ  жвъ камꙑкꙿ С 485.14—15 о вьскрѣшен мрьтвꙑхъ.  жꙁн бѫдѫштааго вѣка праꙁдьнѹмъ. сего рад ѹбо праꙁдьнѹмь С 486.5 се жть, с жꙁнь, сь жвотъ [οὗτος] ὁ βίος, ὁ παρὼν βίος, ὅδε ὁ βίος, [αὕτη] ἡ ζωή, ἡ τοιαύτη ζωή, ἡ ἐνταῦϑα διατριβή [διαγωγή], αὕτη ἡ στρατεία Земният живот довьлетъ т вꙿ семь жть. подвгнѫт сѧ СЕ 91b 1—2 ономѹ б(.) мъногашт на семь жіті пакость творілъ есі К 9а 9 н моꙁѣте ꙁмѣнт беꙁъврѣменьноѭ съмрьтѭ. сладъкꙑѧ сеѧ жꙁн С 87.1 мꙑ же ꙁа прꙗꙁнь стовааго црѣ. жвота сего не прѣдамъ л С 91.14 послѹша мене  пожьр.  насꙑшта сꙙ жꙁн сеѧ С 102.5  жт хотꙙште въ маловрѣменꙿнѣѣмъ семъ жт. въ бѫдѫштмъ вѣцѣ ѹмрѣхомъ С 108.12 тъгда вьсе же вь семь жт прѣобдѣвъ. къ обѣштанꙑхъ благꙑхъ прѧтю подвꙁатъ сꙙ С 252.6 обрѣте шрокꙑ  пространꙑ пѫть. жꙁн сеѧ строѧшть С 351.16 тако ѹбо  вь семь жт многьішт събьіваетъ с бьіт ЗЛ IIа 15 сь ... а онъ ὁ μέν ... ὁ δέ Този ... онзи; единият ... другият с бо мол сꙙ. а онъ молтвѫ отъ молꙙштаго сꙙ прѧ С 303.15 М З А СК Б ЗП О Н У Е СП СС СЕ ТФ К С ЗЛ Х Р Г Вар БН П2 П5 П10 СН Гр οὗτος αὐτός ὁ ἡ τό ὅδε ὁ δεῖνα παρών ἐκεῖνος τοιοῦτος съ сі Нвб со[я], са[я], се[я], [сия] диал по сем сега ’сега, отсега нататък’ диал ДА