Старобългарски речник
сь
сь
-с
-се
местоим
показ
I.
Като прил.
1. Посочва лице или предмет в непосредствена близост: този, тази, това, тези
ммо нес ашѫ сѭ отъ мене
М
Мк 14.36
З
кѫѭ рѣь прносте на лка сего
М
Йо 18.29
З
А
СК
полагаѫ памѧть (ѡц)ꙋ матер брат(ꙋ н)а кръстѣхъ с(хъ)
СН
2. Посочва лице или предмет, които са споменати или известни: този, тази, това, тези
родъ же сь не сходтъ тъкмо молтвоѭ постомь
М
Мт 17.21
А
СК
ѣко снъ мо сь мрътвъ бѣ ожве
М
Лк 15.24
З
А
СК
амін. глѭ вамъ ѣко не матъ прѣт родось. доньдеже вьсѣ бѫдѫтъ
М
Лк 21.32
З
глѧтъ пѣвц пѣне се. въ глⷭ҇а. ꙅ҃.
Е
31а 12
бже моі не оставі мене. доньдеже въꙁвѣштѫ мꙑшьцѫ твоѭ родѹ семѹ грѩдѫштюмѹ
СП
70.18
не ѹта сѧ въ рабѣ бжь семь
СЕ
54b 22
не токꙿмо нбсънꙑмъ сламъ прт. нъ самого ба невдмо съ нам бꙑт. вь сь асъ
СЕ
95b 9
молѫ сѧ ѹбо да помнімъ прꙇсно словеса сі
К
9b 4
покаж їмъ ꙗко тꙑ с днъ бъ. обл о мьнѣ слѫ божьства твого вь сь асъ
С
22.10
льма ѹбо сътворсте дномѹ отъ братѧ сеѧ моѧ хꙋдꙑѧ. то мьнѣ сътворсте
С
123.25
доде же с ꙁаповѣдь по все егуптьстѣ странѣ
С
145.5
сь
срещу
млъ м естъ народось. ѣко юже тр дьн прсѣдѧтъ мьнѣ. ꙇ не мѫтъ есо ѣст
М
Мк 8.2
З
тогда натъ ротт с клꙙт с. ꙗко не ꙁнаѭ лка сего
СК
Мт 26.74
г съкаж намъ пртъѫ сѫ. плѣвелъ селънꙑхъ
У
Мт 13.36
тако мъ [!] сего свⷳ҇ѧна. блгвена. тобоѭ насладхомъ сѧ. вьпѭщю
СЕ
16b 9
етꙑре десꙙте вьндохомъ въ подвгъ сь
С
92.4
тебѣ дномѹ повѣдѹѭ тано се
С
247.27
нкакоже нѣстъ бꙑвъше се ѹдо нъ въглашен пршъдъшмъ
С
309.25
вьса раꙁдрѹштъ. нападъшаꙗ на ꙁемьѭ сьѭ ꙁьлаꙗ
С
529.20
II.
Като същ.
1.
сь, с, се, с [с]
ед
мн
м
ж
ср
За назоваване на лице или предмет в непосредствена близост: този, човек, този предмет; тези хора, тези предмети
глѭ же вамъ. ѣко н соломонъ во вьсе славѣ свое облѣе сѧ. ѣко еднъ отъ схъ
М
Мт 6.29
З
А
СК
ньсоже л не отъвѣштаваеш. ъто с на тѧ съвѣдѣтельствѹѭтъ
М
Мт 26.62
З
А
СК
с же ноꙁѣ мо мроѭ помаꙁа
М
Лк 7.46
З
А
СК
гі бже спнѣ нашего. блгв сего. вꙿсѣмь блвенемь дховьнꙑмь
СЕ
81b 12
сі на слѹжъбѫ готовлѣахѫ сѧ
К
6а 11
то како стъ рее тъьнъ молвꙑ сꙙ прмъшѹѹмѹ молтвѫ. с бо мол сꙙ. а онъ молтвѫ отъ молꙙштаго сꙙ прѧ
С
303.15
мꙑ сь см праꙁдьнѹмъ. новомъ ѧꙁꙑкомъ богонаѹенѫѭ пѣснь помъ
С
326.7
прде ловѣкъ богатъ менемь їѡсфъ. сь дръꙁнѫвъ вьнде къ платѹ
С
452.28
нѣстъ бо семѹ отьца на ꙁем. н дрѹга кого нꙑнꙗ
С
455.23
2.
се, с
ср
ед
мн
Това нещо, тези неща
гла емѹ юноша. вьсѣ с съхранхъ отъ юност моеѩ
М
Мт 19.20
ЗI
А
СК
коеѭ областѭ се творш
М
Мк 11.28
З
онъ же ꙁапрѣштъ мъ. повелѣ нкомѹже не глат сего
М
Лк 9.21
З
ѡ семъ съвръшаетъ сѧ любꙑ в насъ. да дръꙁновене мамъ въ днъ сѫднꙑ
Е
37а 14
сі есі створілъ омлъаахъ
СП
49. 21
ръці мі семѹ лі тѧ наѹі ѹітель
К
4а 24—25
аште ѹбо хоштеш насъ отъ схъ ѹпраꙁнт. аште л хоштеш но повел намъ сътвормъ
С
37. 18
прде къ градѹ. реенꙑ скврънавъ амемѹрꙿмн. наꙙ на градъ плът сꙙ. смъ тако бꙑваѭштемъ. овогда же борꙙ сꙙ овогда же лестьм льстꙙ градъ прѣѧ
С
56.21
то о дѣлѣхъ ѹбо ѡ како с бѫдѫтъ
Р
II 3.9
до сего
ἕως τούτου
До този момент, досега
отъвѣштавъ же с рее. оставте до сего. коснѫвъ въ ѹхо его сцѣл
М
Лк 22.51
З
до сего дьне
ἕως τῆς σήμερον
До днес, досега
тѣмь же нарее сѧ село то село кръве до сего дьне
М
Мт 27.8
З
А
СК
кънѧꙃь мра сего
ὁ ἄρχων τοῦ κόσμου τούτου
Владетелят на този [тленния] свят, Дяволът
нꙑнѣ кънѧꙁъ мра сего ꙁгънанъ бѫдетъ вонъ
М
Йо 12.31
З,
А, СК. Срв.Йо 14.30
М,
З, А, СК;Йо 16.11
М
З
А
СК
къ семѹ, къ смъ
ἐπειδή, πρὸς τούτοις
Вече, повече, при това, по–нататък
къ смъ же дарꙑ обѣштавааше. а дрѹго (...)аше ьст отъ црѣ санꙑ прмете
С
87.4
къ семѹ на ꙁем м бесѣдѹш прѣдъ двьрьм клѣт моѧ
С
237.3
н рата поклонт сꙙ огню н сльньцꙋ н водѣ. ште же къ семо лаахѫ (вм. семѹ глаголаахѫ, Север., с. 257, бел. под линия)
С
257.1
междѹ смь
ἐν τῷ μεταξύ
Между това, междувременно
междю же смъ молѣахѫ ѹенц его. глѭще равьв ѣждъ
М
Йо 4.31
З
А
мръ [вѣкъ, свѣтъ] сь
[οὗτος] ὁ κόσμος, ὁ βίος, [οὗτος] ὁ αἰών
Този свят, земният свят, земният живот
же реетъ на дхъ стꙑ не отъпѹсттъ сѧ емѹ. н вь сь вѣкъ н въ бѫдѫщ
М
Мт 12.32
З
А
СК
ꙇ пеаль свѣта сего. ꙇ льсть бгатъства подавлѣетъ е. ꙇ бес плода бꙑваетъ
М
Мт 13.22
З
тако бѫдетъ вь съконъане вѣка сего
М
Мт 13.40
З
А
У
вꙑ отъ сего мра есте. аꙁъ нѣсмъ отъ сего мра
М
Йо 8.23А
ненавдѧ дшѧ своеѩ. вь мрѣ семь. въ жвотѣ вѣънѣемь съхрантъ ѭ
М
Йо 12.25
З
А
СК
ѣко ньтоже естъ драже вѣка сего
СЕ
44а 15
аꙁъ еще на семь свѣтѣ. мохъ грѣхъ покаѭ сѧ
СЕ
72b 1
тꙑ еднъ на съ свѣтъ прде грѣшънкъ ꙇꙁбавтъ
СЕ
72b 10—11
хвалмъ тѧ гі ꙇꙁбавльшааго. по мꙿноꙁѣ млост твое. раба твоего сего. ѡтъ сѹетънааго жтѣ сего мра
СЕ
81а 21
непьштюетъ і на семь свѣтѣ бжю гнѣвѹ
К
2b 34
слава тебѣ боже отьць нашхъ авраама саака. ꙗкѡва. ꙁведъ насъ ꙁ мра сего
С
260.17
боговъгодьнъ съвѣтѹтъ съвѣтъ въ свꙙтꙑ градъ отт. ѹпраꙁнвъше сꙙ отъ потрѣбъ мра сего мльат
С
282.10
надъ вьсѣм см
σὺν πᾶσιν τούτοις
При всичко това, освен това
мꙑ же надѣемь сѧ ѣко сь естъ хотѧ ꙇлѣ ꙁбавт. нь ꙇ надъ вьсѣм см трет се день матъ дънесь
М
Лк 24.21
З
А
не ... къ семѹ
μηκέτι
Вече не
рее не бѫд кꙿ семѹ плодъ отъ тебе вь вѣкꙑ. тѹ аб ѹсъхнѫ
С
343.27
Срв.
С345.9
С346.20
отъ сего
ἐκ τούτου
Оттогава
отъ сего мьноѕ отъ ѹенкъ его дѫ въспѧть
М
Йо 6.66
З
А
по семѹ
κατὰ τὰ αὐτά
Така, тъй; по този начин
горе егда рекѫтъ добрѣ о васъ въс лв(ц). по семѹ бо творѣахѫ лъжмъ пркмъ отц хъ
М
Лк 6.26
З
по семь
μετὰ τοῦτο, μετὰ ταῦτα, εἶϑ᾿ οὕτως
След това, после
с рее по семь гла мъ. лаꙁаръ дрѹгъ нашъ ѹсъпе
М
Йо 11.11
З
А
СК
по семь ѣв сѧ пакꙑ с ѹенкомъ свомъ на мор таворьѣдьсцѣмь
М
Йо 21.1
З
по сꙿемь (!) глⷮ҇е моⷧ҇ с҇ѭ
СЕ
77b 18
по сⷨ҇е прводⷮ҇ѧ хотѧщаⷢ҇а пострѣщ
СЕ
86b 16
а хс по семъ не отъвръже сꙙ
С
419.28
по схъ
a) μετὰ ταῦτα
След това, после
по схъ прде съ ꙇ ѹенц его въ іюдескѫѭ ꙁемлѭ
М
Йо 3.22
по схъ же бѣ праꙁдьнкъ юдескъ
М
Йо 5.1
З
по схъ де съ на онъ полъ морѣ галлѣѩ таверьѣдъскꙑ
М
Йо 6.1
З
А
еже аꙁъ творѭ тꙑ не вѣс нꙑнѣ. раꙁѹмѣеш же по схъ
М
Йо 13.7
З
А
СК
по сіхъ же рее въ себѣ. аште ба не боѭ сѧ. ні лкъ срамⷧѣѭ сѧ
А
Лк 18.4
ѹмножішѩ сѩ немошт іхъ по сіхъ ѹѩдрішѩ сѩ
СП
15.4
не въꙁмогѫтъ на тѧ. ꙇ по схъ ограждена тѧ обрѣтаѩ
СЕ
91b 7
b) κατὰ τὰ αὐτά
Така, тъй; по този начин
се бо мъꙁда ваша мънога на небсе. по схъ бо творѣахѫ пркмъ отц хъ
М
Лк 6.23
З
прьвѣ сего
πρὸ τούτου
Преди всичко
вдѣ л вьсьде ѹже. ѹсьпен сьнъ сьмрьть наремѫ. їмѣѭштеѭ (!) прьвѣ сего страшнꙺо лце. нъ небрѣгомѫ по вьскрѣшенї бꙑвꙿшѫ
С
488.18
прѣдъ смь малꙑ
πρὸ βραχέως
Малко преди това
нꙑн҄ѣ вьꙁем вьꙁлюбьне. гда прѣдь смъ малꙑ скааше тꙑ съкаꙁанꙗ реенꙋмѹ. гда бо дѹхомъ раꙁгнѣва сꙙ. тъгда мол сꙙ
С
317.1—2
прѣжде сего
πρὸ μικροῦ, πρὸ τούτου
По–рано, преди. се
естъ кръвь моѣ о неіже прѣжде сего. бестѹдънꙑ съвѣтъ творѣаше. съ беꙁѹмнꙑмі фарꙑсѣі
К
7b 27
ꙗко ж(е бо крь)щен (м҃ дн) скꙋшаемъ бꙑстъ. не ꙗко прѣжде сего одол҄ѣт не можааше
Х
I Вб 24
сего рад [дѣльма, дѣлꙗ]
διὰ τοῦτο, ἕνεκα τούτου, ἕνεκεν τούτου, ἐν τούτῳ, τούτου χάριν, τοιγαροῦν, τοῦτο, ταῦτα
Свързва сложни съчинени резултативни изречения: затова, заради това, поради това
сего рад оставтъ лкъ отца своего матерь своѭ. ꙇ прлѣптъ сѧ женѣ свое
М
Мт 19.5
ЗI,
А, СК.Срв. Мк 10.7
М
З
дрѹгꙑ рее женѫ поѩсъ сего рад не могѫ прт
М
Лк 14.20
З
А
СК
сего рад раꙁѹмѣемъ. ѣко въ немъ жвемъ. тъ в насъ. ѣко ѿ҇ дха своего намъ дастъ
Е
37а 2
сего рад на въторꙑѩ странꙑ. вꙑшьнхъ веще. прѣходмъ
СЕ
1а 8
сего раді вьсьде. глѫтъ. еванћлсті стінѫ
К
3b 6
сего рад бо і павелъ ѹітъ глѧ. вьсѣко слово смрьдѧ. ꙇꙁ ѹстъ вашіхъ да не ісходітъ
К
4а 5
сего рад. да не прѣходꙙште. града вашего. пораꙁѹмѣѭтъ нꙑ
С
130.12
аште сего дѣлꙗ не хоштеш прт на покаꙗꙁнь. ꙗко ловѣкъ стъ попъ грѣшьнъ. то не кръст сꙙ
С
361.23
сего дѣлꙗ кротость мѣаше. сьмѣрен
С
365.4
сего дѣл҄ьма рее днъ отъ двою на десꙙте. не стꙑдтъ сꙙ мате се пшꙙ
С
409.14
сего бо дѣл҄ьма жестоко камен сꙙ распадааше. да ѹвѣдꙙтъ. ꙗко тъ стъ дѹховьнꙑ жвъ камꙑкꙿ
С
485.14—15
о вьскрѣшен мрьтвꙑхъ. жꙁн бѫдѫштааго вѣка праꙁдьнѹмъ. сего рад ѹбо праꙁдьнѹмь
С
486.5
се жть, с жꙁнь, сь жвотъ
[οὗτος] ὁ βίος, ὁ παρὼν βίος, ὅδε ὁ βίος, [αὕτη] ἡ ζωή, ἡ τοιαύτη ζωή, ἡ ἐνταῦϑα διατριβή [διαγωγή], αὕτη ἡ στρατεία
Земният живот
довьлетъ т вꙿ семь жть. подвгнѫт сѧ
СЕ
91b 1—2
ономѹ б(.) мъногашт на семь жіті пакость творілъ есі
К
9а 9
н моꙁѣте ꙁмѣнт беꙁъврѣменьноѭ съмрьтѭ. сладъкꙑѧ сеѧ жꙁн
С
87.1
мꙑ же ꙁа прꙗꙁнь стовааго црѣ. жвота сего не прѣдамъ л
С
91.14
послѹша мене пожьр. насꙑшта сꙙ жꙁн сеѧ
С
102.5
жт хотꙙште въ маловрѣменꙿнѣѣмъ семъ жт. въ бѫдѫштмъ вѣцѣ ѹмрѣхомъ
С
108.12
тъгда вьсе же вь семь жт прѣобдѣвъ. къ обѣштанꙑхъ благꙑхъ прѧтю подвꙁатъ сꙙ
С
252.6
обрѣте шрокꙑ пространꙑ пѫть. жꙁн сеѧ строѧшть
С
351.16
тако ѹбо вь семь жт многьішт събьіваетъ с бьіт
ЗЛ
IIа 15
сь ... а онъ
ὁ μέν ... ὁ δέ
Този ... онзи; единият ... другият
с бо мол сꙙ. а онъ молтвѫ отъ молꙙштаго сꙙ прѧ
С
303.15
М
З
А
СК
Б
ЗП
О
Н
У
Е
СП
СС
СЕ
ТФ
К
С
ЗЛ
Х
Р
Г
Вар
БН
П2
П5
П10
СН
Гр
οὗτος
αὐτός
ὁ
ἡ
τό
ὅδε
ὁ δεῖνα
παρών
ἐκεῖνος
τοιοῦτος
съ
сі
Нвб
со[я], са[я], се[я], [сия]
диал
по сем сега ’сега, отсега нататък’
диал
ДА