Старобългарски речник
сꙑтъ 
сꙑтъ -ꙑ прил Сит, доволен, който се задоволява с нещо бѣсъ же хѹлꙑ вѣштааше на антонꙗ  на павъла. глагол҄ꙙ бол҄ьшьм. гладваꙗ сꙗ. ненасꙑштенаꙗ. ꙗже нколже свомъ нѣста сꙑта С 172.19 Изч С Гр ἀρκούμενος Нвб сит ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА